Агелио Батле, мултидисциплинарен художник от Сан Франциско, е изваял човешки скелет в естествен размер от твърд графит.
Скулптурата, която пресъздава анатомични детайли с големи подробности, всъщност не е предназначена да служи като нагледно помагало в часовете по естествена история.
Произведението на изкуството, наречено Ash Dancer, е поставено хоризонтално върху високочестотна вибрираща маса, покрита с бяла веленова хартия.
Когато устройството се включи, графитният човешки скелет започва да се клати, подскача и се движи от една страна на друга, оставяйки собствени контури върху „платното“, наподобяващи абстрактни рисунки.
Вижте подобен дизайн: Зашеметяващи скринове за всеки интериорКаква впечатляваща селекция от мебелни шедьоври
Рисуването продължава, докато „самопишещият молив“ се превърне в купчина черен вкаменен материал.
Творбите на Агелио са в центъра на самостоятелната му изложба в галерия Jack Fisher.
Материалът за „танцьорката“ е изминал дълъг път.
След векове на хибернация графитът се появява отново като въглеродни останки от древни животни и растения, за да вдъхне живот на идеята на художника в триизмерна форма.
След танца графитното тяло отново умира, но оставя след себе си уникални модели.
Много от творбите в изложбата са изработени от графит, който Батле определя като „мощен“ материал.
Зрителите и критиците имаха много въпроси относно представената изложба.
- Графитният човешки скелет инструмент ли е, скулптура или кинетична инсталация??
- Дали отпечатъците представляват графична или механична карта на движението на обекта?
- Кой или какво всъщност рисува?
Разкажете ни впечатленията си в коментарите!
Какво е създадено от този творба – самонаписващият се човешки скелет от графит? Каква точно е метафората, която съпътства смъртността на съществуването?
Творбата – самонаписващият се човешки скелет от графит, представя идеята за временността и преходността на съществуването. Скелетът, изработен от графит, символизира минливостта на живота и забравата, която настъпва след смъртта. Метафората, която съпътства творбата, е свързана с олицетворяването на човешкия живот като временна и хрупкава същност, която и графитът е уязвим и способен да преживее само за кратко време. Всичко се свежда до изчезване и непостоянство, което отразява същността на смъртта и минатото в човешкото съществуване.