Как един изпълнител става популярен?? Говорят за него и искат да видят работата му. Какво ще кажат, след като са го видели, вече няма значение. Публиката може да се възхищава или да се възмущава, а понякога дори да се отвращава. Но не безразличието е ключът към успеха!
Един от майсторите на „невероятния“ жанр е Маурицио Кателан. Последната му фантазия, KAPUTT, е изложена във фондация Beyeler в Швейцария заедно с най-добрата колекция от замразена музика в света.
Свикнали сме да виждаме плюшени животни в зоологическите музеи, където те са показани в най-естествените си пози, но напоследък това представлява интерес само за по-малките ученици. Маурицио за пореден път използва тялото на коня по доста грозен начин – отзад.
Една от скулптурите от по-ранна работа през 2007 г. не е достатъчна – този път той я спасява от самота, като монтира още четири конски глави на снежнобялата стена. Последната провокация наруши спокойствието и привлече общественото внимание.
Кателан може да бъде описан като „лошо момче“, което подкопава всички представи за подходящо съвременно изкуство и разчупва калъпа на красотата. С многостранното си творчество италианецът се стреми да отрази парадоксите на обществото и борбата на човека за мястото му в него.
Той е искрено убеден, че не прави нищо по-насилствено и провокативно от това, което се случва около него всеки ден. Той просто не се страхува да го покаже.
Маурицио е сред най-обсъжданите артисти на нашето време. През 2012 г. той обявява оттеглянето си, но този статус го натъжава. Със самота са петте прекрасни Божии създания от едно до пет.
Възниква въпросът: „Какво виждат тези коне от другата страна на стената??“. От 8 юни до 6 октомври 2013 г. инсталацията е изложена в частния музей „Хилди Кунц и Ернст Бейлер“ в Риен, Швейцария.
Галериите му показват обикновени ловни трофеи в малко по-различна светлина. Главите на ловуваните животни се обезглавяват и се изработват таксидери.
След това успешните мъже излагат това парче от трупа на стените на домовете си. И този път, колкото и абсурдно да е, зрителят е представен с тела, а не с глави – обратната страна на монетата. Трофеите се превърнаха в предмети на изкуството и вид протест. Светът е в обратна посока.
Името „Kaput“ със сигурност навява усещането за трагедия и смърт. Авторитетният художествен критик Франческо Бонами разказва своята версия за произхода на тази композиция. Италианският писател и журналист Курцио Малапарте пише романа „Капут“ по време на Втората световна война, в който участва като военен кореспондент на Източния фронт.
Творбата описва трагичната сцена на смъртта на конете в зимното Ладожко езеро. Гората се запалила заради бомбардировката и конете скочили в ледената вода, за да се спасят от пламъците. Те не успяха да преодолеят синьото препятствие, студът скова телата и над повърхността останаха само хиляди замръзнали глави с отворени очи.
Възможно е художникът да е избрал да предложи на посетителите гледка отдолу… Скок на самотен човек, може би делириен, но все пак героичен. Масовият скок е признак на паника и заблуда на трескава тълпа. Главоломното бягство не е стремеж към свобода, а желание за оцеляване.
Маурицио Кателан е роден в обикновено, бедно семейство в Падуа, Италия, през 1960 г. Бащата цял живот е карал камион, а майката е била болногледачка. Работил е като охранител, градинар, готвач, санитар в моргата и донор на сперматозоиди на непълно работно време, но никога не е получавал естетическо образование.
Творческият му път започва в собствения му апартамент, където конструира функционални мебели с творчески смисъл за себе си, тъй като никой друг не оценява идеята. Стотиците опити да се представи като художник са безплодни и той трябва да премине през различни промоции, за да влезе в света „напротив“.
През 1991 г. в Италия се появява черен футболен отбор, създаден от Маурицио, който играе на истински футболен терен и на футбол на маса. Той не се интересуваше от резултатите от мачовете, основното твърдение беше надписът върху униформата „Rauss“ по идеологията на нацисткия лозунг „Juden raus / Евреите вън“. Понастоящем живее в Ню Йорк и Милано и, съчетавайки скулптура и живопис, провокира любителите на изкуството.
Вижте подобен дизайн: Интересни мебели за дома не се намират само в IKEA
Фразата „артистът трябва да е гладен“ няма никаква връзка с провинциалния създател на мистификации. Парите заемат централно място в живота му; той е просто неукротим в постигането на правилните резултати. В началото представя стари сейфове на изложби, представяйки ги за инсталации, а сензационното си оттегляне отбелязва с рекламен банер с изображение на огромна доларова банкнота и надпис „Първите 100 000 долара, които съм направил“.
Артистичната му кариера започва през 90-те години на ХХ век, а вниманието привлича през 1996 г. с филма „Катеричката, която се самоуби“ (Bidibidobidiboo / The Squirrel Who Killed Himself). 1997 г. „Троцки / Балада за Троцки“ – чучело на жребец в пълно снаряжение, окачено на тавана и продадено първоначално за 5000 долара.
Повторение на тази творба под името Novocento е оценено на близо един милион долара на търг на Christie’s през 2001 г., а в Ню Йорк на търг на Sotheby’s през 2004 г. – на 2 140 000 долара.
Името на Кателан се чува особено силно през 1999 г., когато светът вижда скулптурата на папа Йоан Павел II „La Nona ora / Деветият час“, легнал на главата си и смазан от метеорит. Първият път за този продукт той спечели 800 000 долара, а последният път – 3 000 000 долара.
По-късно започват да се появяват също толкова дръзки и провокативни инсталации:
- 2001 г. – „Той/Той“ – коленичила фигура на молещия се ученик Адолф Хитлер;
- 2002 – „Франк & Джейми / Франк и Джейми“ от полицаи, застанали с главата надолу под една стена;
- 2004 г. – „Без заглавие“ окачва манекени на трима тийнейджъри за вратовете им;
- 2004 г. – „Сега“ – ковчегът, в който лежи босият Джон Ф. Кенеди;
- 2004 г. – „Не се страхувай от любовта“ – слон в облекло на Ку Клукс Клан;
- 2008 г. – „Всички“ тела на пода, покрити с чаршафи от главата до петите;
- 2009 г. – „Без заглавие / Без заглавие“ – легнал плюшен кон, украсен с надпис „INRI“;
- 2010 – „L.O.V.Паметникът „Е“ на Пиаца ди Милано е с ръка с един пръст, средния.
Той използва собствената си личност като основа и създава многобройни серии от автопортрети.
Какво може да се каже за всичко това?? Беше някак обичайно да не се свързва светът на изкуството с политиката, но Маурицио прекрачи тази граница на несъвместимост. Именно тази особеност на неговата социална чувствителност и критично отношение към заобикалящата го среда го прави известен.
Шахматната дъска „Доброто срещу злото“ от 2003 г. потвърждава безразличието му. От едната страна са силите на злото: лидерът на нацистка Германия Адолф Хитлер, диктаторът Йосиф Сталин, изключително интересната руска личност Григорий Распутин, американският гангстер Ал Капоне, италианската модна дизайнерка Донатела Версаче и компания.
Сред техните опоненти са проповедникът Мартин Лутър Кинг, духовният водач Далай Лама, Свети Франциск от Асизи, католическата монахиня Майка Тереза от Калкута, лидерът на световния пролетариат Владимир Ленин, Пинокио… и други братя по дух. Австрийският невролог Зигмунд Фройд заема място от двете страни на дъската.
Две от седемте творби са продадени под чукчето през 2008 г. в Сотбис за 332 500 и 458 500 долара. Дори от посочените цифри на продажбите става ясно, че е постигнат заветният финансов успех; в действителност Кателан е смятан за най-продавания жив занаятчия.
Интересен факт е, че самият маестро не прави нищо, а само предава идеите си на своите асистенти и следи за правилното им изпълнение. Един вид „мързелив художник“. Той успява да привлече вниманието дори с отсъствието си.
През 1989 г. например посетителите виждат само табела с надпис „Torno Subito / Ще се върна скоро“, но никога не виждат самия човек. Или пък закачането на жив Масимо Де Карло, собственик на игрална зала в Милано, на стената. Можем да си спомним и за изложбата му от 1996 г. на чужди творби „Another Fucking Readymade“, която той открадва от друг художник и представя като своя.
След заплаха от арест те трябва да върнат всичко на автора. Подобни шеги са се превърнали в негова запазена марка. През 2012 г. музеят „Соломон Р“ в Ню Йорк. Гугенхайм 128 творби от различни периоди от живота на Маурицио са обединени в една ретроспективна изложба, като всички негови произведения са окачени от тавана на различни нива в многоетажния интериор на главната спираловидна галерия.
Създаване на гигантска пространствена композиция. 50-годишният Кателан решава да се пенсионира и той е представен като прощален акорд. Вече знаем, че такива творци не се отказват толкова лесно, а се връщат и изненадват с непредсказуемостта си.
Освен провокативните инсталации Кателан има и много хумористични творби. Пример за това е сюрреалистичната, луда рекламна кампания на Kenzo.
От 2010 г. си сътрудничи с фотографа Пиерпаоло Ферари в списанието Toilet Paper. Неговите странни, плашещи, скандални, карикатурни и възвишени образи стават основа за издание със сюрреалистична визия. Ребел е издател, редактор и художник и на две други списания – Permanent Food и Charley.
Ако се опитаме да обобщим творчеството на италианеца, най-подходящото заглавие би било „Театър на абсурда“. В него има политика и история, религия и съвременно изкуство, голи обществени проблеми и хиперреалистичен хумор.
Той смело деконструира човешките ценности, подкопава идолите и безцеремонно се подиграва със свещеното. Всичко това вдъхновява световноизвестни галерии да излагат негови творби: САЩ, Франция, Полша, Обединеното кралство, Швейцария, Гърция, Италия, Австрия, Англия, Япония, Холандия, Швеция и Германия.
През 2000 г. той е един от участниците в конкурса за наградата „Хуго Бос“ на фондация „Соломон Р“. Гугенхайм.
През 2004 г. Маурицио получава почетна степен по социология в университета Трент в Италия. През 2004 г. получава наградата „Арнолд-Боде“ от германския Kunstverein Kassel.
Какво е посланието, което Маурицио Кателан иска да предаде чрез своята композиция KAPUTT? За кое конкретно от съвременните парадокси и лудости говори?