Изследователи от Media Lab Mediated Matter Group на Масачузетския технологичен институт (MIT) създадоха купол от копринени влакна, който беше започнат от робот и завършен от живи копринени буби.
Проектът има за цел да проучи както цифровите, така и биологичните методи за изработване на такива куполи, които могат да се комбинират за създаване на авангардни архитектурни структури.
В началото на проекта програмирани с ЦПУ роботи, проектирани да наподобяват живи копринени буби, изтъкават копринен купол в специална рамка от 26 панела. След това тя е окачена на тавана и върху нея са пуснати 6500 копринени буби, за да се завърши работата по създаването на купола.
Учените прикрепиха минимагнити към телата на копринените буби и уникалният апарат записа всички движения на бубите, за да „поправят“ и доизградят копринения пашкул.
Всички събрани данни по-късно ще бъдат използвани за прецизиране на роботите, които ще „строят“ куполи върху специални метални рамки вместо живи копринени буби.
Вижте подобен дизайн: Организиране на домашен гардероб с гардероб капсула
За редовните читатели ще бъде интересно да научат, че копринената буба играе важна икономическа роля в производството на естествена коприна.
Дивата копринена буба е опитомена в Китай около 3000 г. пр.н.е. След като се окучи, гъсеницата изтъкава пашкул, чиято обвивка се състои от непрекъсната копринена нишка с дължина от 300-900 м до 1,5 км.
Цветът на пашкула може да варира, но за нуждите на промишлеността сега се отглеждат само копринени буби с бели пашкули.
Появата на пеперудите започва след 15 до 18 дни, но не им се позволява да оцелеят до този етап. Пашкулите се държат от два до 2,5 часа при сто градуса по Целзий, което убива гъсеницата и улеснява разгъването на самия пашкул. Според компетентни учени производството на коприна с помощта на черничеви копринени буби датира от периода Яншао – 5000 години преди Христа.
Нери Оксман, директор на Групата за опосредствана материя към Лабораторията за медии на Масачузетския технологичен институт (MIT), смята, че изучаването на естествените процеси на изграждане на пашкула на копринената буба ще помогне на учените да разработят авангардни начини за „отпечатване“ на архитектурни структури по-ефективно, отколкото може да се постигне със съществуващите 3D технологии.
„Успяхме да копираме движенията на копринените буби, докато изграждат пашкулите си“, казва Оксман, „целта ни беше да претворим тези естествени движения в 3D принтер, свързан с робот, за да изследваме биологичната структура в по-голям мащаб.“
Какво е предназначението на купола, който копринените буби и роботът тъкат заедно, и каква е функцията на революционната технология в този процес?
Какви са предимствата и възможностите на роботите за тъкане в сравнение с традиционните начини на производство на копринени буби?
Звучи много интересно и необичайно! Когато казвате, че копринени буби и роботи тъкат заедно купол, имате ли предвид, че роботите помагат на бубите в процеса на тъкане? Каква е идеята зад това сътрудничество и каква е революционната технология, която използват? Бих искал/а да науча повече за тази уникална комбинация!
Да, когато говорим за копринени буби и роботи, имаме предвид сътрудничеството между тях в процеса на тъкане на купол. Роботите подпомагат и улесняват работата на бубите, като осигуряват подходящи условия и координират техните движения.
Тази уникална комбинация има за цел да насърчи иновациите в текстилната индустрия и да допринесе за постигането на по-ефективен и устойчив начин на производство. Революционната технология, използвана при този проект, включва съчетаването на роботика, изкуствен интелект и биотехнологии, което дава възможност за оптимизиране на процеса на тъкане и създаване на по-качествени и устойчиви текстилни продукти.
Тази иновативна идея има потенциал да промени начина, по който се произвеждат текстилите и да доведе до по-устойчиви и екологично приятелски решения в текстилната индустрия. Натоварването върху бубите се намалява, а в същото време се избягва употребата на токсични вещества, които често се използват в текстилната промишленост. Очаква се тази иновация да стимулира интереса към устойчивия текстил и да предостави нови възможности за развитие в индустрията.