Манабу Икеда (английска транскрипция) –
Художникът работи върху творбата си в студио в мазето на музея Chase Art Museum в Медисън, Уисконсин, в продължение на 3,5 години. Всеки работен ден е с продължителност 10 часа и един почивен ден седмично.
Дори инцидент със ски, при който художникът изкълчва дясното си рамо, не спира работата му. Художникът просто се научава да работи с лявата си ръка.
Резултатът е епичен живописен разказ с огромно емоционално въздействие.
Сага за борбата между човека и природата, основен мотив в японското изкуство. Повече от едно поколение островитяни са преживявали природни бедствия и всеки път са възстановявали просперираща държава от пепелта и трагедията.
Композиционно творбата е изградена от центъра на паното, където е изобразено голямо цъфтящо вишнево дърво, заобиколено от гигантски вълни. Но това е само повърхностният слой на изображението.
Много дребни детайли разказват собствена история.
Венчелистчета се превръщат в палатки за временен подслон след бурята.
В долната част са показани последиците от бедствието, но сцените по-долу показват хора, които се опитват да оцелеят – използват части от фюзелажи на самолети, останки от превозни средства, за да възстановят къщи или да разбият зеленчукови градини, за да засадят зеленчуци на самото дърво.
Вижте подобен дизайн: Далечни братовчеди на бутилките за вино – креативни столове от коркова кора
Икеда казва, че в работата си се опитва да възпроизведе красивия хаос на живота, който не се поддава на линейно описание.
Монументалното платно е изработено с молив, мастило и акрилна боя.
Цветът играе голяма роля. Белите петна, разпръснати в различните зони на композицията, символизират душите на онези, които са напуснали този свят, и на онези, които са се родили, като по този начин се подчертава цикличният характер на живота.
Черно-белите палатки символизират смъртта и живота, а жълтата – децата, заобиколени от грижите на родителите си.
Малките площи, оставени без боя, придобиват формата на хора или животни, което изглежда много ефектно.
Не искам да налагам цвят, за да привличам зрители.
Искам въображението им да насити героите с техния опит.
Нека бъде пространство, в което хората влизат свободно.
Музеят на дизайна предлага кратък филм, показващ първоначалната реакция на публиката към картината.
Опишете впечатленията си в коментарите!
Има ли специфично послание, което искате да предадете през картина „Възраждане“ на Манабу Икеда? Каква е връзката между красотата и хаоса в живота според вас? Каква е вашата интерпретация на това произведение?