Добри вибрации и щастливи пътувания за всички любители на пътешествията през страниците на Музея на дизайна.
В България има паркове от спрени парни локомотиви. Това е единствен по рода си транспорт, който не разчита на съвременни енергийни източници. Имаше зеленина, която можеше да се накълца с обикновена брадва и да се хвърли в пещта, торф или дървени въглища. А водата, каквато и да е вода, не е годна за пиене.
По-напредналите в техническо отношение американци все още разполагат с транспорта от миналия век, който се движи и тегли влакове. Фотографът любител Матю Мълкевич е събрал цяла галерия от снимки. В тях той заснема парните локомотиви. Започва да прави снимки през 2005 г. по време на пътуванията си из страната.
Увлечението му по остарелите транспортни средства започва още в детството му. Любимият празник в света е коледната елха, когато има много подаръци и забавления. Малкият Матю получи влакче. Момчето стоеше като омагьосано, докато гледаше как влакчето-играчка се движи по релсите. Оттогава той се влюбва в тях.
Забележете колко много дим произвежда само една подвижна горивна камера. Тя се издува нагоре и създава свой собствен уникален модел. Цялата снимка е в черно и бяло със син оттенък. И само фенерите пламтят с оранжева светлина, да, отражението им върху релсите, изтъркани до огледална повърхност.
Релсовият път се завърта, така че влакът предварително е намалил скоростта си. Не е лесно влакът да си проправи път. Отражението на светлината показва колко неравни са коловозите под колелата. От двете страни има жив плет от гора, а огнедишащият мастодонт язди спокойно през нощта.
Ретро черно-бяла снимка. Мъж стои на стар мост и след няколко секунди потъва в облак дим. Снегът е съвсем пресен, защото релсите са напудрени и никой все още не е минавал по тях. Тревата между спящите се чувства спокойна, не е често нарушавана.
Влакът е различен – може да се разбере само по очертанията, позицията на прожектора и по-високия клаксон. Сякаш влакът пътува от миналото.
Това е една от най-успешните снимки на Матю и той е щастлив, че е успял да заснеме сина на фабричен работник, който гледа с удивление и възхищение преминаващата покрай него парна машина. Фигурата на детето е ясно видима. Всичко останало е замъглено, превърнато във фон. В края на краищата, емоциите на това бебе са най-важната тема. Фотографът разпознава себе си отпреди години.
Вижте подобен дизайн: Въртящата се врата е иновативен интериорен елемент, който не само променя обстановката, но и възприемането на пространството като цяло
Докато някои пътници разглеждат странни хотели по време на почивка, а други изследват интересни туристически маршрути, Матю е свикнал да живее в малки крайпътни будки. Казва, че снима от зори до късно през нощта, като се опитва да направи най-добрия кадър. След това седи с часове и прави снимките да изглеждат правилно с Photoshop.
Любимото място за стрелба е близо до стрелките. Локомотивите намалиха скоростта и към пушека се добави и пара. Релсите завиват или се отклоняват, като предлагат избор. Влакът се движи право напред, но бавно, а димът се издига нагоре, почти вертикално. Неподвластно на времето черно-бяло изображение. Снимка като тази може да е направена преди век или вчера.
Матю признава, че обича парните влакове още от малък. Но това вероятно се дължи на факта, че те отделят огромни количества дим и пара. Снимките просто се фокусират повече върху цветните клубове, които излизат от комина и се издигат нагоре, след което постепенно се разсейват.
Железният кон и неговият път заемат една трета от изображението по височина. По склоновете на хълмовете има каменни пътеки и стърчащи камъни. Храстите са ниски и отдавна са лишени от листа. Няма много сняг и той не покрива стърчащите обекти. Това се случва през пролетта, когато ледът в по-топлите райони започне да се топи.
На тази черно-бяла снимка главният герой е димът, който се слива с околния сняг по дърветата и украсява клоните със скреж. Подобно е мнението ни за старите полустанции. Само че по техните релси вече почти няма парни локомотиви.
Мощните прожектори на гарата хвърлят светлина от пара и дим върху лъскавите повърхности на локомотивите и вагоните. На фона на нощта всичко придобива златист оттенък. На черния фон вдясно се вижда само червеното око на светлинния индикатор.
На тази снимка в ретро стил влак се движи през буря. Това е една от малкото снимки, на които железен кон се движи с пълна скорост. Живият плет от високи дървета представлява тъмна стена. Трудолюбивият работник от миналия век пухти усърдно и влачи вагоните след себе си.
Димът е оцветен от изгряващото слънце. За този кадър Матю става много рано на почивка. Долу все още е тъмно и влакът се вижда само на отделни слаби петна. Влакът пренася светлината.
Създава се впечатлението, че фотографът пътува предимно през зимата или на север. Вторият герой след дима е снегът. Гъста гора като фон.
Любимо занимание е да дежурите до късно през нощта край ръцете. Дъгите на релсите отразяват огъня на залязващото слънце. Небето прелива в червени и жълти нюанси. Обектите стават черни на този фон. Димът се издига нагоре на малка струя, където фоновата тоналност е по-светла.
Как точно мастодоните на американската железница се отразяват върху развитието на цивилизацията?