Художник от Френска Канада
Тази техника на рисуване, наречена фумаж, се владее от малцина.
Самият художник твърди, че идеята му хрумнала в сън, в който видял красив черно-бял пейзаж, докато се разхождал из призрачна художествена галерия.
Той веднага разбира, че вместо боя са използвани сажди.
Събуждайки се, той решава да повтори преживяването вече в реалността.
Първите опити с хартия не са напълно успешни, тъй като „платното“ бързо се запалва.
Тогава решава да експериментира с по-плътен картон.
Черният въглен е изключително гъвкав материал, който създава потоци от светлина и сенки, които предизвикват определени емоции у наблюдателя.
Вижте подобен дизайн: Обикновен стелаж с рафтове компенсира липсата на място за съхранение във вилата
В тъмните петна той има тънък усет за съчетаване на регулярност и последователност, спонтанност и случайност.
Стив Спазук казва, че творческият процес рядко е предварително планиран и много прилича на медитативно състояние, в което от тъмното място се появяват портрети, изображения на птици и животни и танцуващи фигури.
Взаимодействието със саждите е толкова непредсказуемо, колкото е пътят на рибата във водата или на птицата във въздуха.
Често, когато съм в студиото, не знам какво ще се получи.
Художникът трябва само да използва молив, писалка и четка, за да отстрани излишния материал.
Стив Спазук прави свои четки от необичайни материали – къдрици на кукла Барби или косата на съпругата си.
Понякога творбата се създава на части, които се обединяват, за да придобият нов смисъл и форма.
Финалният етап на рисуването е боядисване със спрей.
Музеят на дизайна представя селекция от илюстрации и впечатляващо видео, за да запознае посетителите с „огнената картина“ на Стив Спазук.
Пишете в коментарите за своя опит.
За какво се използва синтезът при създаването на спонтанните огнени картини на Стив Спазук? Може ли да подробствате за процеса и какво го прави толкова уникален и впечатляващ? Бих искал да науча повече за това изкуство и как се постигат такива красиви резултати.