Обективирането на това, което не е там, или на това, което е невидимо за окото, е повтаряща се тема в работата на дизайнерката Надин Джарвис.
Родена в Лондон през 1982 г., Надин Джарвис завършва фундаменталния курс на Chelsea College of Art. Преди това тя създава други предмети, включително поздравителни картички, пръстени и бижута, за да съпостави видимото с невидимото в рамките на теорията за трайност и временност чрез дизайн.
Буквално от желанието да изследва нематериалността и нетрайността Надин Джарвис прекарва последната си година в колежа Голдсмитс, Лондон, експериментирайки с предмети и материали, които се разпадат с времето. Резултатът от изследванията ѝ и нейната награда са серия от мрачни, но елегантни съдове за съхранение на пепел, които се използват в крематориумите.
Вижте подобен дизайн: Добро разтърсване след баня: очарователни кученца в снимки от Карли Дейвидсън
Керамичните вази с формата на хранилки за птици се използват в работата на Надин като паметник на починалия, за да се премахне отговорността за разпръскване на пепелта от роднините, като се позволи това да бъде решено от външни фактори. Прахът се поставяше в керамична урна, окачена на конец, който при скъсване падаше на земята и се разбиваше, а прахът се разпръскваше от вятъра.
Такива хранилки се изработват от твърди отливки от пчелен восък и пепел или от смесени в равни пропорции семена за птици и пепел. Те привличат птиците и те или ядат, и естествено почистват пепелта, или кълват ядливите части, след което пепелта се разнася от вятъра след кратък период от време.
Надин винаги е казвала, че смъртта може да се използва като нетрадиционна тема за дизайн. Тя също така искаше да оспори архаичните английски традиции и да предложи алтернативни начини за разпределяне на човешката пепел, за да не се наранят роднините на починалите.
Въпросът ми е каква е причината за използването на смъртта като обект на дизайна? Каква е целта и съобщението, което иска да предаде на зрителите? Има ли някакъв символичен смисъл зад това? Бих искал да разбера как авторът обосновава това свое творчество.
Как може достигането до толкова екстремни възгледи и какво е целта на използването на смъртта като обект на дизайна? Нещо повече, това може ли да се счита за изкуство или само за провокация? Желая да разбера мнението на автора и техните виждания на тази тема.
Постигането на екстремни възгледи може да се дължи на различни фактори, като например лични предпочитания, културни влияния или просто желание за провокация. Използването на смъртта като обект на дизайна може да има различни цели, като например предизвикване на размисъл, изразяване на силен емоционален заряд или привличане на внимание към определена тематика. Мнението на автора относно това дали това е изкуство или само провокация е субективно и зависи от вижданията и контекста, в който се представя произведението.