На страниците на Музея на дизайна многократно сме представяли оригинални улични художници от различни страни и градове по света.
Много от тях са почитани в своите градове, а някои са опозорени и постоянно преследвани от закона за оскверняване на стените на къщите и градските огради.
Този път разказваме за един берлински уличен художник – доста мистериозен човек, за когото дори всезнаещата световна мрежа знае само псевдонима Evol.
Той, както и много други негови колеги, решава да украси сивия и неугледен пейзаж на модерния метрополис с миниатюрни многоетажни къщи, а понякога и с цели квартали.
За благородната си цел той използва самозалепваща се хартия, на която рисува къщите с всички обичайни атрибути – пердета и завеси за прозорците, понякога има цветя в саксии на перваза, понякога художникът добавя миниатюрни копия на сателитни чинии или огромен катинар на лоджията.
Вижте подобен дизайн: Компактен и функционален дизайн: перфектното офис бюро от Samuel Ekkosiberry
Хората, които минават покрай него, имат впечатлението за до болка познат град, населен с хора, които живеят в паралелен свят, само че малко по-малък.
Художникът е направил всичко толкова реалистично, че понякога човек има чувството, че стълбището ще се отвори и редица малки човечета ще се заемат с ежедневните си дела или, точно както другите съседи в реалния свят, ще изведат на разходка четириногите си приятели.
Минималистичният художник обръща внимание на квадратни бетонни лехи и саксии, трансформаторни кутии, електрически табла и телефонни кутии.
Нарича проекта си „Миниатюрни жилищни сгради“ и внимава да не повтаря често обектите си, въпреки че в живота има квартали, изградени от абсолютно еднакви къщи, което понякога води до доста любопитни случки.
Художникът обхваща не само родния си град и германската столица Берлин, но и други големи европейски градове. Често известни художествени галерии му възлагат да направи цели квартали от сгради в миниатюра, като пренесе уличното си изкуство в стените на музей.
Вместо обикновени сиви къщи Evol понякога инсталира цветни сгради с пъстри лоджии и балкони, за да оживи още повече сивия пейзаж.
По този начин художникът, който е решил да остане анонимен, създава паралелен, миниатюрен уличен свят, превръщайки сивите зони на родния си град в произведения на изкуството в стила на „уличното изкуство“.
Каква е впечатляващата част от този проект? Обикновено ли са тези миниатюрни сгради или е това нещо ново? Колко време е отделено за създаването на тази изложба и откъде са намерени вдъхновението и материалите за проекта?
Какво ви впечатли най-много в проекта на Evol за миниатюрни жилищни сгради? Открихте ли необичайни детайли или архитектурни идеи, които ви впечатлиха? Какво мислите за идеята на изкуството да пресъздава реални сгради по толкова дребен мащаб?