Запленен от концепцията за скрит лукс, Nymanan разкрива нови аспекти на аскетизма в дизайна. Вдъхновява се от всичко, което се крие под пласт патос и претенциозен разкош. Всичко това е напразно и няма смисъл, докато не откриете истинските си ценности. Важно е да има нещо лично, интимно, скрито от погледа.
Ниманън започва кариерата си на 15-годишна възраст като уличен графити артист и фотограф, след което учи в колежа за изкуство и дизайн „Сейнт Мартинс“. Когато Хашаяр е още студент в Кралския колеж по изкуствата, той започва да усвоява техниката на прикриване на елементи един в друг.
Като например проектирането на дрехи с джобове, за чието съществуване знае само потребителят. Или да направите пирони от сплав от благородни метали, за да ги забиете изцяло в стената и да ги оставите там. Всички негови творби са пропити с интимност и нежелание да се покаже какво има.
Най-новият и добре познат проект на Nymanan е сътрудничество с известния немски производител на порцелан Porzellan-Manufaktur Nymphenburg.
Вижте подобен дизайн: Ед Феърбърн: контурни карти с човешко лице
В проекта „Инкогнито“ той продължава да разширява границите на скрития лукс и да променя представата за традиционните рисувани съдове. Докато в класическите произведения на изкуството в стил рококо и ампир рисунката показва цялата красота и богатство на предмета и никога не трябва да бъде скрита, в интерпретацията на Ниманън мотивите на шарките са умишлено поставени на гърба на съдовете.
Hashayar Naymanan проектира и мебели. Толкова кратък, колкото и всичко, което прави. Обикновена на външен вид, но изработена от благородна и ценна дървесина.
Ниманан е роден в Лондон. Притежава бакалавърска степен от Колежа по изкуства и дизайн „Сейнт Мартин“. По-късно заминава за Мюнхен, където чиракува в работилница за метални изделия. През 2001 г. печели конкурса The Blueprint, организиран от Музея на дизайна Vitra в сътрудничество с Кралския колеж по изкуствата.
Какво включва аскетизмът и как може да се приложи в нашия съвременен живот? Има ли положителни ефекти от изпражняването на себе си от материалните неща и насочването на нашето внимание върху духовното развитие? Как можем да намерим баланс между аскетичния начин на живот и задоволяването на нашите основни нужди?