Кели Хоппен е световноизвестен интериорен дизайнер. Нейният уникален стил е пресечна точка на западния и ориенталския (ориенталски и индийски) дизайн.
За своя талант, ефективност и професионализъм Кели е удостоена с Ордена на Британската империя и MBE II през 2009 г. от самата кралица Елизабет II.
Каним ви да разгледате палитрата на един истински майстор, особено след като тя наскоро завърши интериорния дизайн на две стаи в хотел Nanfung в Хонконг тази година.
Интериорният дизайн на дневната, предложен от англичанката, е не просто шик, а парадоксален, той нарушава много от традиционните основи на интериорния дизайн.
Първо, Кели пренебрегва класическия съвет да не се претоварва стаята с големи мебели, а да се редуват малки и големи, така че окото да плъзга мебелите на принципа на „люлеенето“.
Според нея големите мебели са подходящи за просторни интериори и ги карат да се чувстват като у дома си.
Втори, Тя категорично отхвърля традиционните съвети за задължителното акцентиране на дизайна на дневната около дивана. Декораторът смята, че диваните и фотьойлите имат само спомагателна функция в дневната – да привличат вниманието на хората към фокусната точка, в случая на въпросната дневна – камината.
Вижте подобен дизайн: Стивън Дринг и Ричард Балард: „Растящото метро на Лондон“ – първата в света подземна градска зелена ферма
Кели Хоппен не смята, че бялото е най-важният цвят за стените и таваните. Ако предпочитате бежово, кремаво и слонова кост, може да се смятате за почитател на британския дизайнер. Тя също така казва, че прекаленото разширяване на пространството с твърде много светли цветове не е добра идея.
Като пример вижте цвета на стената до киносалона и камината в салона Nanfung. Всъщност наситеният тъмнозелен, „блатист“ цвят в главната, „фокусна“ зона на стаята създава аура на драматизъм, а гледайки в тази посока, мислите за пространство не идват на ум, както се случва, когато обмисляме светли интериори.
Това тъмнозелено създава усещане за истински лукс, като създава единен ансамбъл с цветни панделки върху възглавниците.
Трапезарията е решена класически в комбинация от бяло и черно: столове с бели калъфи, черна маса за хранене, бели стени, черен под. Всичко това, подобно на палитрата на художник, оживява с вертикални бели и черни щрихи: тъмни панделки върху бели столове, тъмни декоративни колони – намек за преграда между дневната и трапезарията в отворен план, светли линии – три оригинални дизайнерски полилея от дневна светлина.
Ефектът на дизайнерската концепция се засилва от огледалото. В центъра на трапезарията, на масата е поставен хармоничен съвет от контейнери с мек зелен явански мъх, модерен елемент от дизайна.
В кухнята на Кели Хоппен са използвани богати нюанси на неутрални цветове: светлосиви повърхности на функционалните шкафове под общ работен плот и светлозелени стени и ригели (висящи шкафове).
Дълбочината на спокойните тоналности е подчертана от любимото на декоратора ноу-хау за контрастни комбинации: светлата подова площ в стил „кафе“ с имитация на тъмно дърво, общият фон на кухненските стени и неочакваният контраст на яркосиньото естествено осветление с уникалните щори Kelly Hoppen, който контрастира с хармоничната композиция на три големи тъмни осветителни тела в цялата среда.
Архитектът е замислил осветлението на кухнята като сложно, с няколко нива, за да постигне приятна мека и разсеяна „домашна“ светлина чрез взаимодействието на тези нива.
Концепцията на дизайнера за баните и спалните е напълно различна. В примера с хотел „Нанфунг“ ясно се вижда, че Кели Хоппен изхожда от принципа на минимализма при проектирането на ограничени обеми, т.е.е. опитва се да не претоварва, а по-скоро да допълни с няколко напълно функционални и качествени елементи на интериорния дизайн, като по този начин не претоварва пространството.
Какви са най-известните проекти на Кели Хопен като интериорен дизайнер и има ли някаква специфична практика или подход, които я отличават от другите професионалисти в тази област?