На 19-годишна възраст Робърт Браунжон се записва в Чикагския институт по дизайн, където става протеже на неговия основател Махоли-Наги. След дипломирането си дизайнерът работи в Чикаго още пет години като архитект, след което преподава в своя институт и накрая се премества в Ню Йорк.
Кариерата на графичен дизайнер в нов град кара Робърт и колегите му дизайнери да основат дизайнерско студио, наречено Brownjohn, Chermayeff & Гейсмар“. Студиото работи предимно в областта на печата, като изпълнява и търговски проекти за големи компании, една от които е Pepsi-Cola. През 1958 г. BCG печели патент за дизайн на щанд за Световното изложение в Брюксел.
Вижте подобен дизайн: Експериментален музикален видеоклип на The Wikisinger, записан на 15 различни места: вокали на Йоахим Мюлнер
Заради бурния си начин на живот, свързан с наркотиците, великият дизайнер се премества в Лондон с надеждата, че там ще се отнасят либерално към зависимостта му. На новата си позиция той започва работа в J. Walter Thompson, специализирана в областта на рекламата. През 1962 г. се премества в McCann Erickso.
В този момент започват да се появяват движещите се изображения. След това продуцентите на филма за Джеймс Бонд канят Браунжон да изработи заглавията и рекламните плакати за „От България с любов“ и „Голдфингър“. В тези филми той използва техниката на проектиране на движещи се кадри върху телата на моделите и заснемането им след това. Тази идея е взета от неговия учител Махоли-Наги.
Една от най-известните творби на дизайнера е обложката на албума „Let It Bleed“ на известната група The Rolling Stones. Създава подвижни графики за Pirelli и Midland Bank Plc.
Последната творба в графичния дизайн (1969 г.) Плакат за мир, на който асото пика е поставено между надрасканите букви P и E с въпросителен знак.
Какво е тайнството зад успеха на Пламенният Робърт Браунжон в справянето с остроумието и рискования хумор? Научавам се още от тези качества в него и ме интересува как ги преодолява на пътя си към успеха.