В северната част на Сърбия, във Войводина, мнозинството от населението е унгарско. Архивът на документите във Войводина организира музей в диаспората, който събира творбите на жени-фотографи от XIX и XX век, а след това Филип Немет проектира интериора. Създадени са и брошури със сиви корици.
Снимките от онова време са били само черно-бели, поради което логото, името на изложбата и имената на художниците са изписани с черно-бели букви. Ъглите на булеварда са заоблени, а видът му напомня на паметна плоча за онези, които са оставили моменти от миналото като спомен за потомците.
Марката, адресът на изложбата и името на архива са отпечатани на гърба на книжката.
Разгъваемите страници във формата на хармоника съдържат портрети и описания на живота и постиженията на фотографите.
Стените на залите са боядисани в слънчево жълто. Интериорният дизайн на изложбата в класически стил подчертава разликата между миналото и настоящето. Всяка снимка е рамкирана в контрастна тъмна рамка на бял фон.
Вижте подобен дизайн: Един необичаен проект
Посетителите могат да слушат разказите на екскурзоводите за събитията, случили се преди много време, и за жените, които са оставили след себе си свидетелство за миналия си живот.
Дървени стълби, покрити с черна боя и лак, водят към фоайето на изложбата. Ламинираният под от махагон е подчертан от пътечка, която очертава стълбите. Долната част на стените е украсена с бели пана, които придават на залата елегантност.
Предвид етническия състав на общността във Войводина, наименованията на архива и изложбата са на сръбска кирилица и унгарска латиница. Всички рамки са с еднакъв размер и са окачени в редица по стените. Всяка от тях има описание на прозрачна табелка.
В големите зали картините са групирани по автори. Имената на фотографите са изписани на стената над.
На боядисаната в жълто стена с едри кафяви букви са изписани първото и последното име на фотографа на два езика.
Вечер от улицата се вижда тълпа от хора в изложбените зали, дошли да се полюбуват на стари фотографии.
Много интересно, че се организира такава изложба с фотографии, направени от жени. Има ли исторически периоди, на които се фокусират и докосват ли се до теми като еманципацията на жената в тази област? Кои са най-вълнуващите снимки и какъв е техният контекст? Благодаря!
Как се емансипирали жените фотографи във Войводина и какъв е бил техният принос в историята на фотографията и обществото като цяло? Какъв е бил рецептът за тяхната успешност в една предимно мъжка професия? Можете ли да споделите повече за техните творби и това как са променили възприятието ни за историята на Войводина?