Църквата „Троица“ в Бостън, проектирана от архитекта Хенри Гобсън Ричардсън
Американският архитект Хенри Гобсън Ричардсън е един от малкото творци, чието творчество е дало началото на нови стилове. Става дума за сградите, които е създал в знак на възхищението си от европейските молитвени храмове от XI и XII век, оказали огромно влияние върху формирането на архитектурата на Съединените щати.
Стилът, в който са изпълнени, по-късно е наречен „ричардсонски романски“. Работата му е вдъхновила такива известни майстори като Станфорд Уайт, Луис Хенри Съливан и Джон Уелбърн Root.
Ричардсън е бил общителен и открит човек, чиято личност е отразена в творбите му. Роден е и израства през 1838 г. в семейството на заможни плантатори в Луизиана. Още в ранните си години той демонстрира невероятни математически способности, без проблеми постъпва в Харвардския университет и скоро построява първите си сгради.
През 1860 г. Хенри решава да продължи обучението си и в същото време да се отдалечи от разгарящата се вече Гражданска война. Завършва Висшето училище за изящни изкуства в Париж и ако семейството му не се отказва от финансова подкрепа поради тежкото положение в САЩ, той щеше да стане вторият американец в историята на учебното заведение. През 1865 г. Ричардсън се завръща в Ню Йорк, за да продължи професионалната си кариера.
В първите години на кариерата си не се утвърждава и дори преживява няколко периода на парични затруднения поради липса на работа, но скоро две големи поръчки – за проектиране на църквата „Троица“ в Бостън и на психиатрична болница в Бъфало – го превръщат в национална звезда. Вдъхновен от европейската архитектура, но без да ѝ подражава, Ричардсън разработва свой собствен уникален стил, чиито основни характеристики са масивните тухлени стени, скатните покриви, арките и скулптурните форми.
Работата му оказва стимулиращо въздействие върху появата на местни американски иновации в архитектурата, а основаната от него фирма успешно се справя с проектирането на разнообразни сгради, построени в цялата страна.
Наследството на Ричардсън като талантлив и изключително плодовит занаятчия е впечатляващо по своя обхват, особено като се има предвид, че е живял сравнително кратко. Ричардсън умира на 47-годишна възраст от остро бъбречно заболяване, след като е световна знаменитост в разцвета на кариерата си.
Стара колониална железопътна гара в Норт Ийстън, Масачузетс (1881 г.)
Славата на тази станция е много по-голяма от самата станция. Това е едноетажна сграда със забележително добре очертани линии, симетрично разположение, двойка чакални и непропорционално голям покрив. Това е една от редица постройки, проектирани от Ричардсън за железопътната компания Boston-Albany Railway. По онова време нашият герой мисли много за японската архитектура, което няма как да не се отрази на външния вид на създадените от него предмети.
Вдъхновявайки се от структурата и пейзажа на поклонническия център Никко, той осигурява на сградата четирискатен покрив, който се извисява над стените от сив гранит и пясъчник, и сирийски арки, които по-късно стават запазена марка на майстора. Резби на дракони украсяват гредите над прозорците. Този и други проекти, свързани с японския стил, се смятат за предшественици на творчеството на Франк Лойд Райт.
Църквата „Троица“ в Бостън, Масачузетс (1877 г.)
Един от шедьоврите на Ричардсън и емблематичен пример за неговия изчистен, респектиращ стил. Църквата създава впечатление за масивност поради огромните си размери (за построяването й са използвани 41 хил. тона камък) и дизайн, с поредица от кули и груби каменни стени, покрити със сложни смели орнаменти, като шахмат – той обгръща сградата на нивото на първия етаж.
Впечатляващ е и отвореният интериор със стенописи и витражи. Съчетавайки елементи от романския стил, който символизира вярата на пастор Филип Брукс в една по-честна църква, и черти от стила на изкуствата и занаятите, архитектът създава въздействащ образ, превърнал се в модел за много.
Къщата на Джон Глеснер в Чикаго, Илинойс (1886 г.)
Тази сурова, подобна на замък структура, поръчана от водещ мениджър на International Harvester, е последното произведение на Ричардсън. Наистина революционното му оформление го превръща в забележително място за цялата кариера на архитекта. Проектът, породен от радикалното преустройство на града, е предвестник на прехода към по-модерни и отворени структури.
Осъзнавайки, че напредъкът в жилищния дизайн изисква по-здрави, но фини стени и нова връзка между форма и функция, Ричардсън избутва периметъра на къщата до края на парцела и създава огромен, но интимен двор в центъра му. Той създава истинска градска резиденция, изпълнена със светлина и въздух.
Вижте подобен дизайн: Уличен художник Флегма: монументален стенопис на механична акула на паркинг в Сан Диего
Обществена библиотека „Томас Крейн“ в Куинси, Масачузетс (1882 г.)
Самият Ричардсън смята, че това е един от най-успешните му обществени проекти. Характеризира се с оформление, което надхвърля традиционния дизайн и орнаментално богатство, както и с внимателно обмислена, пълна форма. Формата в този случай наистина е подчинена на функцията, за което свидетелстват многото компоненти – от кулата, скриваща стълбището, до отвора в стената, водещ към читалнята.
Перфектният баланс и простотата на дизайна се проявяват и в избора на материали. Фасадата на сградата е украсена с различни по широчина плочи от гранит и пясъчник, а интериорът е украсен с таванни ламперии от бял бор, мебели по дизайн на Ричардсън и витражи на Джон Ла Фарж. Списание Harper’s Bazaar нарича постройката „най-добрата провинциална библиотека в САЩ“.
Психиатрична болница на щата Ню Йорк в Бъфало (1870 г.)
С площ от над 46 000 кв. м сградата е най-големият проект на Ричардсън, а работата по нея поставя началото на нов етап в кариерата на архитекта. Нашият герой се обръща към ландшафтния архитект Фредерик Лоу Олмстед, с когото редовно работи, за съвет как да разположи сграда на мястото.
В резултат на това е взето решение главната фасада на сградата за лечение да се обърне на югоизток, за да се увеличи максимално естествената светлина. Комплексът от червен пясъчник и тухли се състои от единадесет свързани помежду си сгради – административната сграда е в центъра, а лечебните сгради са оградени от пет от двете страни.
Болницата е по-открита и по-светла от повечето за времето си и все пак е пионер в новите хуманни начини за лечение на психиатрични разстройства. Болницата е закрита през 70-те години на миналия век, а административният персонал напуска през 90-те години.
В момента основната сграда е в процес на обновяване и в нея се помещават хотел Henry Urban Resort, конферентен център, както и седалището на Центъра за архитектура в Бъфало.
Северната зала на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс (1884 г.)
Сградата е призната за национална историческа забележителност и е класически образец на така наречения Харвард Ярд. Фасадата му е направена от над 1,3 милиона тухли, издялани и оформени в шестдесет различни форми. Две полукръгли изпъкналости, подобни на кулите на средновековна крепост, обрамчват входа, който изглежда малко потънал.
Сградата все още се използва по предназначение, а архитектът Робърт Вентури я нарича „любимата си сграда в Америка“, отдавайки дължимото на начина, по който Ричардсън е успял да съчетае впечатляваща и богато орнаментирана фасада с функционален интериор.
Капитолия на щата Ню Йорк в Олбъни (1899 г.)
Тази разкошна правителствена резиденция може да се смята както за архитектурен шедьовър, така и за олицетворение на лошото управление на правителството. Строежът се проточва три десетилетия, през които администрацията и екипът от архитекти се сменят няколко пъти.
Ричардсън има участие в изграждането на втория и третия етаж и, както мнозина смятат, именно те, състоящи се от варовик, в крайна сметка доминират във външния вид на сградата. Архитектът се вдъхновява от величествения образ на Hôtel de Ville, кметството в Париж, и почти век по-късно творбата, в чието създаване той участва пряко, е обявена за национална историческа забележителност.
Съдебна палата на окръг Алегени в Питсбърг, Пенсилвания (1888 г.)
Ричардсън го смята за своя magnum opus – велико дело. Това е грандиозна структура, която се превърна в крайъгълен камък на по-голям комплекс в Питсбърг. Издигната и строга, тя е построена около открит вътрешен двор, а три кули – една пететажна до улица Грант и две по-малки зад нея – подчертават нейната монументалност. Кръстовище по модела на Моста на въздишките във Венеция, което свързва сградата с градския затвор.
Магазин на едро на Маршал Фийлд в Чикаго, Илинойс (1885 г.)
Тази седеметажна сграда, построена за известен търговец в стил, който напомня на италианските палацо, е забележителност в центъра на Чикаго. Просторната структура, замислена като склад с голям обем, е един от първите примери за рамкова конструкция, при която външните стени от червен пясъчник и гранит поддържат вътрешен скелет от дърво и стомана.
Благодарение на познанията си за интериорния дизайн можем да разберем защо Ричардсън е добавил четири реда аркадни прозорци с желязна рамка към иначе обикновената, но доста внушителна фасада; те изпълват със светлина огромните помещения.
Имението Уордър във Вашингтон (1886 г.)
Какво по-добро доказателство за любовта на американците към тази сграда от факта, че тя, единствената оцеляла творба на Ричардсън в столицата, е била физически преместена на ново място (на 2,5 км от оригинала), за да бъде спасена от разрушаване? Имението е проектирано за Бенджамин Уардер, собственик на фабрика за селскостопанско оборудване.
Вероятно архитектът е предвидил широки врати, за да приложи рамковата конструкция, която е разработил.
След смъртта на вдовицата на индустриалеца през 1923 г. е установено, че къщата пречи на търговското развитие на района и тя трябва да бъде разрушена. Затова архитектът Джордж Оукли Тотън-младши разглобява имението, премества го камък по камък на друго място – с личен автомобил Ford Model T – и го сглобява отново. След години на занемаряване и безкрайна смяна на наемателите, творбата на Ричардсън е възродена като първокласен жилищен комплекс.
Какво мислите за тези архитектурни шедьоври?? Интересувате ли се от техния стил? Споделете впечатленията си с нас.
Интересува ме дали архитект Хенри Гобсън Ричардсън е променил начина, по който се гледа на архитектурата. Какъв е неговият вклад в световното строителство?
Какви са най-известните проекти на архитект Хенри Гобсън Ричардсън и какви особености ги отличават от другите градостроителни творения на това време?