Известният дизайнер Джаспър Морисън е роден през 1959 г. в Лондон. Професионално обучение в Kingston Polytechnic School of Design и Royal College of Art. Той е основател на дизайнерското студио Office for design, създадено през 1986 г. Сътрудничи си с големи дизайнерски марки като Alessi, Magis, Flos, Cappellini и Vitra. Негови постоянни партньори са производителите на електроника Canon и Sony. Организатор на няколко знакови изложби на тема промишлен дизайн и автор на две монографии: „Свят без думи“ и „Всичко освен стените“.
Уважаеми посетители на страниците на Музея на дизайна, широко разпространено е мнението, че можете да видите дизайнера отдалеч, защото отвън те са пъстри като фазани. За разлика от него, скромно облеченият Морисън е незабележим и напомня по-скоро на пенсиониран градинар, който бърза към влака с кочани зеле. Майтре предпочита джинси, каубои, удобни маратонки, немодерни очила с рогови рамки. Външният му вид напомня на нещастния Шурик от комедията L. Gaidai. Художникът вярва, че дизайнерът няма нужда да изпъква с крещящи дрехи, облечен в розови костюми, а трябва да остане себе си и да работи по най-добрия начин.
 |
| Столът Basel за Vitra е създаден през 2008 г |
Морисън съвсем искрено не е съгласен със статута си на публична личност и е изключително затворен. Той неохотно говори с пресата, мрази интервютата, а ако все пак се съгласи да отговори на няколко въпроса, отговорите му се ограничават до кратки, гумени отговори. Не. Не изглежда да е така. Може би.
Морисън предпочита да гледа на клиентите си като на специални хора, които могат да се отнасят към неговата сдържаност и гордост. Клиентите му са производители на мебели като Vitra и Cappellini, свикнали със смелите експерименти, и архитекти като de Meron и Duke, които уважават стила му – за тях дизайнерът проектира интериора на новата галерия Tate Modern, като проектира светлина и мебели.
 |
| Гледайте r.5.5, проектирана от Morrison за швейцарската марка Rado, е изработена с перфектна простота и пропорционалност |
 |
| Елегантното осветително тяло Glo-Ball, изработено за Flos през 1999 г. |
 |
| Леки и удобни маратонки за Camper, 2011 г. |
Морисън обича да проектира вещи – предмети от бита, кухненски съдове, лампи и мобилни телефони – като се стреми да ги усъвършенства. Дизайнерът смята, че това може да се постигне само ако сте обмислили даден обект, а не сте го измислили, защото подобряването на вече направеното е по-добро от повторното изобретяване на колелото. Резултатът е например дръжка за врата, която печели Германската награда за дизайн, или суперколекцията прибори за хранене „Restrike“ за Alessi, създадена през 2004 г.
Мнозина смятат, че Морисън разхвърля нещата, но той просто е многостранен, защото вярва в дизайна като система и не смята да намалява купоните в една-единствена предпочитана област – независимо дали става дума за автомобили, часовници или интериор.
 |
| Сладки приспособления за семейство Porcini за Asano, наподобяващи легло от гъби |
Вижте подобен дизайн: Топ съвети от Алисън Мъри: как да украсите великденските си яйца
Така за Морисън темата за дизайна на автомобилите, които днес са изкуствени и се подчиняват на модата, преминаваща от винтидж към футуризъм, е напълно изключена. Самият маестро кара стар американски автомобил, а идеалният автомобил за него е класическият модел BMW 635 от 70-те години на миналия век.
 |
| Минималистичните масички за кафе „Париж, Рим, Лондон“, проектирани за Marsotto Edizioni през 2010 г |
Дизайнерът открива собствено студио в Лондон година след успешното си завършване на престижния Кралски колеж по изкуствата. Оттогава Морисън е един от най-търсените професионалисти, които никога не са правили компромиси с идеалите на класическия дизайн. В края на краищата, това не е струпване на излишното, а намаляване на спешно необходимото, така че да няма нито добавяне, нито отнемане.
 |
| Непретрупаната система за съхранение на планове. Изработен за Cappellini през 1999 г |
По време на следването си в университета Морисън е почитател на класиците на модернизма – Льо Корбюзие, Айлин Грей и Жан Прюве. По-късно обаче той е повлиян от групата „Мемфис“, която връща хумора и ярките цветове в дизайна. Оттогава той се чувства напълно свободен от правила и изключения.
 |
| Оригиналният стол Monopod специално за Vitra, 2008 г |
В личните си вкусове и предпочитания той не се притеснява от предизвикателната си старомодност. Франкофил, което не е чест в Мъгливия Албион, той горещо обича Париж и хубавото южно вино и предпочита да яде храната на бабите си по старомодния начин, с мазни сосове, защото само нездравословните неща са истински вкусни.
 |
| „Сократ Философски“ корксон от неръждаема стомана. Проектиран за Alessi, 1998 г |
Веднъж Морисън казва, че е по-привлечен от местата и декорите във филмите си, отколкото от действието, и че работата му като дизайнер е променила мисленето и възприятието му. Казва, че любимият му филм е научнофантастичният „Време за забавления“ J. Тати, чийто герой, мосю Хуло, пътува из футуристичната френска столица през 70-те години на ХХ век, като винаги попада в трудни ситуации заради авангардното дизайнерско мислене по онова време.
 |
| Кадър от любимия филм на дизайнера „Свободно време“, 1967 г |
Едно от убежденията на Морисън е, че задачата на художника е да подрежда света, а не да го претрупва с авангарден дизайн. Той го нарече визуален шум и невъзпитани неща, които скачат, крещят и се карат като деца на варвари. Той обвинява колегите си, които предпочитат да се придържат към модата и да се занимават със самореклама, за появата на такива предмети. Техните творения завладяват вниманието и възприятията ни, а изкуството на дизайна се превръща в безсмислено състезание за това кой може да направи най-красивото нещо.
 |
| Системата за съхранение Simplon за марката Cappellini, 2003 г |
Понякога Морисън си спомня как веднъж се е разхождал из огромната стая на известен и скъп гранд хотел, блъскайки се в масивни антични мебели, бъркайки в тежките завеси и едновременно с това чувствайки се неловко. Концепцията на дизайнера за нормално пространство е в съзвучие с „modulor“ – минималния обем, от който се нуждае човек, според известната концепция на Льо Корбюзие. Прочутият дизайнер е бил критикуван от онези, които биха искали да живеят в повече пространство и в по-вкусна среда. Но когато се стигне до този пространствен аскетизъм, който не е наложен от бедността, а съзнателно от богатството, това е съвсем друг въпрос.
 |
| Диван Deluxe, който следва извивките на тялото. Cappellini, 1991 г |
Морисън и японецът Наото Фукасава имат забележителен проект – пътуващата изложба „Супернормално“, която представя петдесет и два от най-обикновените шедьоври на дизайна, събрани през 2006 г. Наред с дизайнерските предмети има и анонимни предмети като отварачка за бутилки, чехли, пепелник от кафене, кофа за отпадъци, кафемашина Bialetti и оригинална лампа с лост.
 |
| Лесни столове за дома. Проектиран за Magis, 2008 г |
На примера на тези обекти, които маестрото смята за съвършени, той показва, че задачата на дизайнера не е лесна, но може да бъде решена с елементарни художествени средства. Може да се каже, че чрез тази изложба Морисън дава най-обширното си интервю досега, защото нещата могат да говорят с всеки – без думи.
 |
| Разделител за папки по поръчка на Magis, 1998 г |
Какви са някои от най-вълнуващите проекти за индустриален дизайн, които Джаспър Морисън е реализирал в своята кариера? Има ли някакво конкретно визуално изразяване в този портрет на талантливия майстор?