Джио Понти вярва, че любовта към архитектурата се крие в тържествеността на нейните творения, гениалността на нейните изобретения и абстрактността на нейните форми. Той излага възгледите си в сборника с есета „Amate L Architettura“ като химн на модерното изкуство.
Издигането на дизайнера започва през 1928 г. с приятеля му, журналиста Уго Оджети, който основава известното списание Domus. Както отбелязват съвременниците, Джото Понти е привлечен от ежедневниците. Запазва навика си да пише в дневника си, от който черпи идеи за бъдещи статии
През 1941 г. дизайнерът решава да създаде ново списание, което накратко се нарича Stile.
Предишният му проект, Domus, остава под грижите на архитекта Ернесто Роджърс. Domus моментално се превръща в сборник с рационалистични идеи. Привърженик на еклектиката, Понти спасява изданието, като го препроектира според съвременния възглед за архитектурата. Дизайнерът е особено очарован от Карло Молино, който е споменат няколко пъти в Domus и Stile.
Проектът, с който е свързан Джото Понти, има характерен блясък и модернистичен вид. Това е лъскава хромирана кафемашина, напомняща на футуристична машина от научнофантастични филми. Тя се превръща в икона на италианската култура на кафенетата.
Вижте подобен дизайн: Флориан Шомер: Логото на Deepblue Networks оживява в архитектурните обекти и фигурите на служителите на фирмата
Авторът винаги е бил много склонен към сътрудничество, както показва дългогодишният му професионален съюз с известния и леко крещящ интериорен декоратор Пиеро Форнасети. Техните сюрреалистични, неокласически творби могат да се видят в казината в Сан Ремо, Торино и Генуа. Ярко оцветени игрални автомати, мебели и дори първите компютри се превръщат в проекти за двамата талантливи дизайнери.
През 1950 г. започва да се занимава с промишлен дизайн. Създава уникален ъглов стол, идеята за който вижда на морския бряг, наблюдавайки лъчите светлина, които сложно се плискат във водата. Искал е тази игра на светлината да бъде предадена в необичайните, формални и същевременно плавни линии на мебелите. Материалът е толкова лек, че дори дете може да го вдигне с един пръст.
Животът на Джио Понти е плодотворен и изпълнен със събития. Най-забележителните му проекти остават църквата в Сан Франческо и Музеят на изкуствата в Денвър. Дизайнер и архитект, той прекарва всяка минута от живота си в работа над гениалните си идеи. В края на живота си той е много слаб и не може да стои дълго на краката си. Затова Джио Понти често пътува с микробус из Милано с надеждата да се срещне и да поговори със стари приятели.
Звучи интересно! Кои са основните характеристики на стила Ponti и какви са предимствата и недостатъците на този начин на живот? Как можем да го приложим в нашия ежедневен живот тук в България? Благодаря!
Какво представлява животът в стил Ponti и как се отразява на вашето ежедневие? Има ли конкретни принципи или ценности, които ви вдъхновяват и помагат да се наслаждавате на по-качествен живот във всяко отношение? Ще се радвам да науча повече за този стил на живот и какво го прави толкова вълнуващ и въздействащ. Благодаря предварително за отговора!