Аукционна изложба на Sotheby’s
Нова изложба, организирана от Sotheby’s, дава възможност на всички фенове на Дейвид Бауи да застанат пред грамофонна плоча, за да си представят, че държат в ръцете си някоя от любимите си плочи, например на краля на атоналния нойз-рок Глен Бранка.
Въпреки че някои биха предпочели да е на датското дуо The Electrosoniks или на Брайън Ино. Във всеки случай ще последва музикална експлозия с оглушителна сила.
Грамофон, принадлежал някога на Боуи, от 60-те години на миналия век. Това е продукт на италианската компания Brionvega, проектиран от братята Кастильони. Сега той далеч не е идеален – подвижните стойки за високоговорители са малко хлабави, а слънцето в Манхатън е променило цвета на меламиновата му повърхност от бял в масленожълт.
Въпреки това този пример за промишлен дизайн, при цялата си нетрадиционна външност, която някои биха определили като грозно красива, може да разкаже много за своя собственик. Тя е сред другите предмети от личната колекция на великия музикант, изложени във фоайето на аукционната къща на Джордж стрийт – за предварителна продажба.
Негов собственик може да стане всеки, който прави пари не заради парите, а заради вдъхновението, удоволствието, възможността да се докосне до красотата и да се забавлява.
Фактът, че Боуи се е интересувал не само от изкуството, но и от средата, в която то съществува, има много доказателства. В редките моменти, когато не създаваше музика, той редовно посещаваше модни магазини, художествени изложби и ателиета.
Дейвид Бауи е в приятелски отношения с историци на изкуството и галеристи, купува картини, пише статии за списания за съвременно изкуство и говори обширно за страстите си в интервюта. Тази страна от живота на музиканта е отразена в песента му „Joe The Lion“, включена в емблематичния албум „Heroes“ и превърнала се в химн на едно кокаиново изпълнение на артиста Крис Бурдейн.
Оставайки в рамките на еклектичните, но внимателно обмислени предпочитания на Боуи, ограничената изложба на Сотби дава представа за колекцията като цяло, много по-обширна. Тя включва творби на признати майстори като Хенри Мур, Жан-Мишел Баския (музикантът купува неговата „Въздушна сила“ през 1995 г. за 78 500 паунда, а сега тя струва 2,5 млн. паунда), Деймиън Хърст и Франк Ауербах. По-малко известни, но много интересни произведения на изкуството също са намерили своето място тук.
Вижте подобен дизайн: Блокът с безтегловна рамка: интересна масичка за кафе от студио Iacoli McAllisteri
В непосредствена близост до творбите на Баския се намират великолепно платно на Уилям Търнбул, следвано от вълнуваща монохромна абстракция на корнуолския художник Питър Ланьон и двойка почти примитивни скици на обитателите на психиатричната болница „Гугинг“ във Виена.
Боуи и Брайън Ино посещават лечебното заведение през 1994 г., разговарят с някои от пациентите му и купуват от тях рисунки. Изкуството на така наречените артисти-аутсайдери го вдъхновява да напише няколко песни в стил индъстриъл рок, които по-късно са публикувани в албума „Outside“.
Впечатляваща селекция от мебели, осветителни тела и керамика заема централно място в главната зала на аукционната къща. Рок музикантът събира предмети от Memphis – ексцентричния дизайнерски колектив, основан през 1981 г. от архитекта Еторе Сотсас. Както се казва, това е малко колекционерска ценност.
Представете си известната песен на Боуи „Let’s Dance“, пренесена върху платно от Патрик Колфийлд, след това разгледана в контекста на безумната естетика на Хърст и въплътена в една от скулптурите „боклук“ на бенинския художник Ромуалд Хазуме. Кичозните творби на миланската група могат да се сравнят с този объркан миш-маш.
Но най-впечатляващата особеност беше скулптурата на Франк Ауербах „Главата на Герда Бьом“, която изобразява братовчедката на художника. Творбата е мощен източник на вдъхновение за Боуи като композитор. Веднъж той каза: „Бих искал да звуча по този начин“.
Преди самия търг колекцията ще бъде представена в няколко клона на Sotheby’s в Европа, САЩ и Азия. Организаторите обещават, че това ще бъде едно наистина голямо събитие, и нямаме причина да не им вярваме.
Всичко, което ви се стори особено интересно? Разкажете ни за него!
Какво представлява изложбата и как се тълкува наследството на Дейвид Боуи в контекста на съвременното изкуство? Ще бъде ли представено новаторско виждане или единствено ретроспективно отличие? Кои са най-интригуващите изложени произведения? Бихте ли препоръчали тази изложба на феновете на Боуи?