Джулия Ломан работи с материали, които често се смятат за непълноценни, като водораслите, или дори за ненужни – като овчи и кравешки стомаси. С малко любопитство и въображение този въображаем боклук може да насочи към нова, смислена посока в изкуството.
Художникът е роден през 1977 г. в Хилдесхайм, Германия. През 1998 г. се преместих в Лондон, за да уча бакалавърска степен по графичен дизайн в Института за изкуство и дизайн в Съри, който завърших през 2001 г.
Дипломният ѝ проект е книга за използването на червеи за създаване на произведения на изкуството, която е представена в неофициална изложба в лондонската галерия Tate Modern.
Докато учи за магистърската си степен по продуктов дизайн в Кралския колеж по изкуствата, Джулия се премества в Исландия за 3 месеца и работи във ферма за добитък. В едно интервю тя признава, че отглеждането на овце и коне за развлечение ѝ е направило силно впечатление, показвайки двойствената връзка между човека и природата.
Силният контраст между живота в Исландия и консуматорската култура на Лондон поражда идеята да се използват вътрешностите на заклани животни като художествен материал. Магистърската ѝ дипломна работа е „Стадо“ (2004), направена от стомасите на 50 овце. През 2004 г. авторката основава собствено студио в Лондон.
Според архитекта вътрешностите и кожата на мъртвите животни трябва да напомнят на хората за връзката между живите животни и месото, което ядат. Например тя използва кравешки кожи за изработването на пейки, които приличат на лежащи крави („Кравешки пейки“, 2005 г.), и кравешки стомаси за серия от много необичайни органични лампи („Ruminant Bloom“, 2004 г.). Не всички приемат тези материали, но именно това доказва забраната да се разглежда миналото на животните, които попадат в чиниите ни.
Вижте подобен дизайн: Glass: перфектният късометражен документален филм от 1959 г., носител на „Оскар
Нейните творби имат за цел да напомнят за неща, за които хората не обичат да говорят. Една от тях е масовият улов на бавно умиращи риби. Творбата й „Уловът“ (2007 г.), създадена в Сапоро, е изработена от празни щайги, използвани на местен пазар за продажба на риба.
Работата е с форма на вълна и напомня на традиционен средиземноморски капан за риба тон, който в днешно време не се използва за улов на нищо. За тази работа Ломан получава наградата Artist in Residence за най-добър дизайнер, занимаващ се с творчество и преподаване в университет.
През 2008 г. авторката представя работата си на изложението Design Miami/Basel и печели наградата „Дизайнер на бъдещето“.
По-късно тя обръща внимание на нов материал: водораслите, които се срещат в изобилие в природата, най-често се използват като тор и по-рядко се консумират като храна.
Заедно с фирмата Deutsche Werkstätten Hellerau тя разработва материал, който успешно използва за облицовка на пейката „Ламинариум“ („Laminarium Bench“, 2013 г.), за създаване на приказни чудовища („Kelp Constructs“, 2008 г.) и къщички от водорасли комбу („Kombu Dwellings“, 2010 г.).
Дали тази технология ще стане популярна или не, зависи от разпространението на знанията за нея и от лекотата на прилагане. И все пак тя изглежда чудесна алтернатива на дървесината, която консумираме твърде много.
Понастоящем дизайнерът е ръководител на катедрата по водорасли в Хамбургския университет за изящни изкуства и живее и работи в Хамбург и Лондон.
Какъв вид материали считате за неконвенционални и какви нови възможности разглеждате за тях при дизайна и изследванията си, г-жо Ломан?
Има ли Джулия Ломан определени предпочитания при избора на неконвенционални материали за своите проекти? Кои са най-често използваните от нея материали и каква е мотивацията зад тези избори?